Диспарксия

Диспраксията е разпространено разстройство на развитието, свързано с координацията. Засяга фината и/или общата моторика при деца и възрастни. Може също да засегне и речта. Речевата диспраксия е позната също като апраксия.
Никой не знае със сигурност какво предизвиква диспраксията. Въпреки че не са проведени достатъчно проучвания, засега няма данни тя да е свързана с някакво мозъчно увреждане. Учените предполагат, че става дума за незрялост в развитието на невроните.
Диспраксията има отрицателни последствия в почти всеки аспект от живота на засегнатия индивид – образование, работа, всекидневни задължения и забавление. Дете с диспраксия може да има проблеми да се облече само, да си напише домашното или да кара колело. Възрастният с диспраксия може никога да не се научи да кара кола. Хората с това разстройство може също да имат проблеми с организацията и управление на времето. Други техни затруднения, нямащи общо с моториката, могат да бъдат свързани с паметта, възприятията и обработката на информация. Диспраксията често е съпътствана с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, с дислексия, с речеви разстройства и със социални, емоционални и поведенчески проблеми.
ПО-ДОЛУ ЩЕ НАМЕРИТЕ ПРАКТИЧНИ ПРИМЕРИ ЗА ТОВА КАК ДИСПРАКСИЯТА МОЖЕ ДА ПОВЛИЯЕ ВЪРХУ ЖИВОТА НА ЧОВЕК ОЩЕ ОТ РАННА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ. КОЛКОТО ПО-РАНО ДЕТЕТО СЕ ДИАГНОСТИЦИРА, ТОЛКОВА ПО-ДОБРИ СА ШАНСОВЕТЕ ДА МУ СЕ ПОМОГНЕ ДА ПОДОБРИ ЖИВОТА СИ И ДА СЕ СПРАВЯ В УЧИЛИЩЕ.
1). Бебета и малки деца с диспраксия късно достигат ключовите моменти в развитието си като преобръщане, сядане, ставане, прохождане и проговаряне.
2). Детето с диспраксия може да не е способно да тича, скача, хваща или рита топка като връстниците си.
3). Диспраксията може да попречи на детето да има нормален социален живот – то може да не знае как да се държи в компания и как да запазва приятелствата си.
4) Едно дете с диспраксия може да се затруднява да разбере понятия като „в”, „върху”, „пред”, „зад” и т.н.
5). Децата с диспраксия са бавни и колебливи при извършването на повечето действия. Те често падат и се затрудняват да се качват и слизат по стълби. Несръчни са също, когато се обличат.
6). Детето с диспраксия не може да реди пъзели или да сортира форми. То сякаш нищо не може да усвои инстинктивно, а трябва специално да бъде учено на всяко едно умение.
7). Ученикът с диспраксия няма добър захват за писане, трудно пише и среща проблеми при преписването от дъската.
8). Децата с диспраксия са неорганизирани, трудно помнят и/или изпълняват инструкции. Те могат да имат проблеми с математиката и с писането на разкази.
9). Учениците с диспраксия не харесват физическото възпитание в училище и избягват игрите.

НАЙ-ВАЖНОТО:

Има много специализирани упражнения, които могат да помогнат на хората с диспраксия да подобрят качеството си на живот. Ранното разпознаване на диспраксията дава възможност за ранна интервенция и практически мерки, които могат да помогнат детето ви да достигне пълния си потенциал.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО

Сайтът на „БОНИТАТИС“ няма за цел да предоставя подробен преглед на всички нарушения в развитието или информация в детайли за всяко едно от тях. Поставяме си обаче за цел да запознаваме обществото с най-новите общовалидни за тези нарушения терапии, които все още не са широко известни, но са доказано ефективни. Нещо повече – стремежът на „БОНИТАТИС“ е да направи тези терапии достъпни за българските деца.

ЗАЩО ОБЩОВАЛИДНИ ТЕРАПИИ?

Не е нов фактът, че АУТИЗМЪТ, РАЗСТРОЙСТВОТО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕ/РАЗСТРОЙСТВОТО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕ И ХИПЕРАКТИВНОСТ, ДИСЛЕКСИЯТА И ДИСПРАКСИЯТА се застъпват в много аспекти. Приблизително половината от децата с дислексия имат и диспраксия, а около 30% от децата, диагностицирани с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, имат също и дислексия. Много деца с аутизъм са хиперактивни и имат дислексия и диспраксия. Също така значителен брой деца, диагностицирани първоначално с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, след година или две получават диагнозата аутизъм.

Безспорно са необходими още проучвания, но вече има достатъчно доказателства, че почти всички деца със споменатите по-горе разстройства имат подобни обучителни затруднения и поне два сериозни проблема на физическо ниво – храносмилателни нарушения и неврологично изоставане в развитието. Отвъд компетенцията на „БОНИТАТИС“ е да участва в дебата дали тези здравословни проблеми са част от причините за възникването на разстройствата или просто ги съпътстват. По-важното, което трябва да се има предвид е, че децата с тези нарушения в развитието отбелязват подобрение в състоянието си при прилагането на подходящ режим на хранене и програма със специфични упражнения, които имат за цел да преодолеят неврологичното изоставане в развитието. „БОНИТАТИС” твърдо подкрепя комбинирането на тези две стратегии като част от един още по-холистичен подход.