Дефицит на вниманието/хиперактивност

РАЗСТРОЙСТВО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО/РАЗСТРОЙСТВО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО И ХИПЕРАКТИВНОСТ (АDD/ADHD)

Разстройството с дефицит на вниманието е невробиологично увреждане. То засяга до 5% от населението в училищна възраст. Никой не знае с точност какво го предизвиква, но учените предполагат, че в много от случаите се предава генетично и е резултат от химически дисбаланс. Децата с това разстройство имат дефицит на определени невротрансмитери, които помагат на мозъка да регулира поведението. Освен това, едно изследване показва, че скоростта, с която мозъкът усвоява глюкозата, която е неговия основен източник на енергия, е много по-бавна при тях, отколкото при децата в норма.
Съществуват три подтипа на това разстройство, в зависимост от основните му характерни белези (проблеми с вниманието, импулсивност и хиперактивност):
I. – Тип с преобладаващ дефицит на вниманието: Тук изследващият може да види множество симптоми на дефицит на внимание и малко или никакви симптоми на хиперактивност-импулсивност. Децата от този подтип нямат проблем да стоят кротко или да потиснат определено поведение, но имат проблем с вниманието и като резултат от това много се затрудняват да се концентрират върху някаква задача или дейност.
Симптоми на дефицит на внимание у детето:

Често не съумява да обърне внимание на детайлите или прави грешки по невнимание по време на работа в клас или други дейности;
Често се затруднява да задържи вниманието си на задачи и игри;
Често не изглежда да слуша, когато му се говори;
Често не изпълнява докрай инструкции и не съумява да си довърши работата в клас, домашните или други задължения (не заради противопоставяне или неразбиране на инструкциите);
Често се затруднява да организира задачи или дейности;
Често избягва, не харесва или отказва да се захване със задачи, които изискват постоянно умствено усилие (като работа в училище или домашното);
Често губи неща свързани със задачи или дейности (играчки, моливи, книги, пособия, инструменти);
Често е лесно да се разсее от външни стимули;
Често забравя неща, свързани с ежедневните му дейности.

II. – Преобладаващо хиперактивен-импулсивен тип: Тук изследващият може да види множество симптоми на хиперактивност-импулсивност и малко или никакви симптоми на дефицит на вниманието. Децата от този подтип може да са способни да внимават, но губят концентрация, защото са хиперактивни-импулсивни, което им пречи да контролират импулсите си или нуждата от движение.

NB! Важно е да се отбележи, че хиперактивността и импулсивността вече не се приемат за отделни характерни белези – и двете се смятат за модел, който се корени в генералното затруднение да се контролира или потисне определено поведение.

Симптоми на хиперактивност-импулсивност у детето:

Често шава с ръце или крака или се върти на стола;
Често става от мястото си в класната стая или в други ситуации, в които се очаква да остане седнало;
Често тича насам-натам непрекъснато или се катери в ситуации, в които такива дейности са неподходящи (у тийнейджъри и възрастни този симптом може да се ограничи до субективното усещане за безпокойство);
Често му е трудно да се захване с кротки игри и забавления;
Често е в движение или се държи, сякаш е движено от мотор;
Често говори прекомерно много.
Често „изстрелва” отговора още преди въпросът да е довършен;
Често се затруднява да си изчака реда;
Често прекъсва останалите или им се натрапва (намесва се непоканено в разговори или игри).

III. – Смесен тип: Тук изследващият може да види множество симптоми на дефицит на внимание, хиперактивност и импулсивност.

NB! В допълнение към проблемите с вниманието и/или с хиперактивност-импулсивност при това разстройство може да се наблюдават и допълнителни характерни белези. В зависимост от възрастта и етапа на развитие на детето, родители и учители може да наблюдават нисък праг на фрустрация, избухвания, деспотичност, трудно следване на правилата, неорганизираност, социално отхвърляне, ниско самочувствие, лоши резултати в обучението, неприлежен външния вид.

ДРУГИ СЪЩНОСТНИ ДИАГНОСТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ, НЕОБХОДИМИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА РАЗСТРОЙСТВО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО/РАЗСТРОЙСТВО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО И ХИПЕРАКТИВНОСТ:

Симптомите на дефицит на внимание, хиперактивност или импулсивност трябва да са продължили поне шест месеца и до такава степен, че да са неадаптивни и в противоречене с нивата на развитие. От време на време всички деца може да не задържат вниманието си, да са импулсивни и свърхактивни. В случаите на АDD/ADHD този тип поведение е правило, а не изключение.
Трябва за има данни за клинично значимо възпрепятстване на функционирането на детето в социален, битов или образователен аспект;
Някои от симптомите трябва да са се появили преди навършване на 7 години;
Някои последствия от симптомите трябва да се проявяват на две или повече места, например в училище и вкъщи;

НАЙ-ВАЖНОТО:

Няма лесен тест, като кръвен или уринарен, който да покаже дали едно дете има това разстройство. Да се диагностицира РАЗСТРОЙСТВО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО/РАЗСТРОЙСТВО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО И ХИПЕРАКТИВНОСТ е сложно и е като да се подреди пъзел. Точната диагноза изисква оценката на добре обучен специалист (обикновено детски психолог, детски психиатър или детски невролог), който знае много не само за AD/HD, но и за другите разстройства, които могат да имат подобни симптоми. Както при всички разстройства на развитието, и тук ранната диагноза е от ключово значение, за да се предприемат навременни адекватни интервенции, които да предотвратят, или поне да минимизират, дългосрочните негативни последствия върху живота на детето.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО

Сайтът на „БОНИТАТИС“ няма за цел да предоставя подробен преглед на всички нарушения в развитието или информация в детайли за всяко едно от тях. Поставяме си обаче за цел да запознаваме обществото с най-новите общовалидни за тези нарушения терапии, които все още не са широко известни, но са доказано ефективни. Нещо повече – стремежът на „БОНИТАТИС“ е да направи тези терапии достъпни за българските деца.

ЗАЩО ОБЩОВАЛИДНИ ТЕРАПИИ?

Не е нов фактът, че АУТИЗМЪТ, РАЗСТРОЙСТВОТО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕ/РАЗСТРОЙСТВОТО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕ И ХИПЕРАКТИВНОСТ, ДИСЛЕКСИЯТА И ДИСПРАКСИЯТА се застъпват в много аспекти. Приблизително половината от децата с дислексия имат и диспраксия, а около 30% от децата, диагностицирани с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, имат също и дислексия. Много деца с аутизъм са хиперактивни и имат дислексия и диспраксия. Също така значителен брой деца, диагностицирани първоначално с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, след година или две получават диагнозата аутизъм.

Безспорно са необходими още проучвания, но вече има достатъчно доказателства, че почти всички деца със споменатите по-горе разстройства имат подобни обучителни затруднения и поне два сериозни проблема на физическо ниво – храносмилателни нарушения и неврологично изоставане в развитието. Отвъд компетенцията на „БОНИТАТИС“ е да участва в дебата дали тези здравословни проблеми са част от причините за възникването на разстройствата или просто ги съпътстват. По-важното, което трябва да се има предвид е, че децата с тези нарушения в развитието отбелязват подобрение в състоянието си при прилагането на подходящ режим на хранене и програма със специфични упражнения, които имат за цел да преодолеят неврологичното изоставане в развитието. „БОНИТАТИС” твърдо подкрепя комбинирането на тези две стратегии като част от един още по-холистичен подход.