Дислексия

Дислексията е най-често разпространеното обучително затруднение. Смята се,че засяга до 10% от населението, а някои изследователи са на мнение, че процентът в действителност е много по-висок.
Дислексията е специфично неврологично разстройство, свързано с езика и се характеризира със затруднения в правилното и/или свободно разпознаване на думите, тяхното декодиране и правилно изписване. Тези затруднения обикновено са резултат от дефицити във фонологичната компонента на езика, която е свързана със способността ни да идентифицираме и боравим с отделните звуци, които изграждат думите. Тези дефицити предизвикват проблеми с четенето, правилното подреждане на звуците в думата и правописа и са неочаквани предвид другите умствени и познавателни способности на засегнатия индивид. Има голяма вероятност умни и способни хора със затруднения с четенето и писането да са всъщност дислектици.
Изследване с функционален ядрено-магнитен резонанс показва, че хората с дислексия използват различна част на мозъка си, когато четат и използват езика, в сравнение с хората без дислексия. Мозъкът им има необичаен модел на функциониране – повишена активност в някои зони и понижена в други. Тези открития доказват, че хората с дислексия не са зле обучавани, нито мързеливи, нито глупави, както понякога останалите си мислят за тях, а имат вродена особеност в мозъка, която няма нищо общо с интелигентността.
Преди да достигнат училищна възраст децата с дислексия изглежда, че се развиват със същите темпове като връстниците си. Когато тръгнат на училище обаче и се изправят пред необходимостта да се научат да четат и пишат, всичко се променя. Поразителното несъответствие между способностите им в области, несвързани с четенето, и неспособността им да се научат да четат толкова бързо, колкото връстниците си, може да бъде сигнал за евентуална дислексия.
АКО ДЕТЕТО ВИ НЕ Е ДИАГНОСТИЦИРАНО С ДИСЛЕКСИЯ, НО 10 ИЛИ ПОВЕЧЕ ОТ СЛЕДВАЩИТЕ ФАКТИ ЗА ТОВА РАЗСТРОЙСТВО СА ВАЛИДНИ ЗА НЕГО, МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ГО ЗАВЕДЕТЕ ПРИ СПЕЦИАЛИСТ ЗА ОЦЕНКА:
1). Детето с дислексия може да не разпознава римите (може да не е способно да осъзнае, например, че „зар” се римува с „бар”).
2). Дислектиците може да имат проблем с отделянето един от друг на различните звуци или срички в една дума. Също така могат да имат затруднения бързо да си спомнят или разпознаят конкретни букви или думи.
3). Когато говорят дислектиците може да произнасят неправилно дългите думи, да променят словореда на фрази и реда на буквите или сричките в една дума.
4). Детето с дислексия изглежда умно, високо интелигентно и се изразява свободно, но е неспособно да чете и пише на нивото на съучениците си. Може да се справя добре с устните, но не и с писмените изпити.
5). Когато детето с дислексия чете или пише се наблюдават повторения, добавки, разместване на словореда в изречението или на реда на буквите в думата. То също така пропуска, замества и/или обръща буквите, числата и/или думите.

NB! Широко разпространено схващане е, че при дислексия буквите и думите се обръщат, например „ред” става „дер” . Този вид проблем може наистина да е част от дислексия, но обръщането на букви и думи е много разпространено и сред децата в норма до първи или втори клас. Ако обаче не спре след това, се превръща в червена лампичка за възможна дислексия.

Допълнителен интересен факт, свързан с темата: няма доказателства, че дислектиците виждат буквите и думите обратно. Дислексията не е проблем на очите. Изследване показва, че няма разлика в обръщането на буквите при децата с и без дислексия. Дислексията може да предизвика хората да обръщат реда на буквите в някои думи, заради затрудненията им да различат ляво и дясно и да разберат прочетеното. Професор Франк Велутино е провел изследване в Университета в Олбани. Той накарал студенти с дислексия и такива без дислексия да възпроизведат поредица от букви на иврит, които никой от тях не бил виждал преди това. Дислектиците сред студентите се справили толкова добре със задачата, колкото и студентите без дислексия, което доказало, че дислексията не засяга зрението им.
6). Дислектиците четат и препрочитат текста, но разбират много малко от него.

NB! С практиката типично развиващите се деца започват постепенно да се научават да четат думите автоматично, което им дава възможност да се фокусират върху разбирането и запомнянето на това, което са прочели. Поради специфичното функциониране на мозъка на дислектиците, което споменахме по-горе, четенето при тях не става автоматично, а си остава бавно и трудно. Това се отразява на разбирането, отчасти защото, когато четенето е трудно, бавно и налага специални усилия, ние забравяме какво сме прочели. Автоматизирането на четенето е много важно, за да разберем посланието, независимо какво четем.
7). Един дислектик мисли основно в образи и усещания, а не с думи и затова най-добре учи чрез практиката, с демонстрации, експерименти, наблюдение и визуално подпомагане.
8). Децата с това обучително разстройство не могат да задържат дълго вниманието си. За околните те изглеждат или хиперактивни, или като разсеяни мечтатели.
9). На дислектиците им се лепят етикети, че са мързеливи, глупави, нехайни и незрели.Често са обвинявани, че не се стараят достатъчно или, че имат поведенчески проблеми.
NB! Това, което всъщност се случва е, че тези деца осъзнават, че няма да се справят със задачите, свързани с четене и писане, и отказът да се захванат с тях е нещо като опит за самосъхранение (един вид, вместо да опитам и да се проваля, по-безопасно е просто да не опитам изобщо).

10). Едно дете с дислексия често се чувства глупаво и има ниско самочувствие. То прикрива слабостите си с изобретателни компенсаторни стратегии. Много е чувствително и лесно се разстройва покрай изпитите в училище.
11). Хората с дислексия често се оплакват от замайване, главоболие или стомашни болки по време на четене. Също така казват, че чувстват или виждат несъществуващи движения по страниците, когато четат, пишат или преписват.
12). Индивидите с дислексия може да имат проблеми с фината моторика. Захватът им при писане е необичаен, ръкописът – променлив или неразбираем. Те може да имат и проблеми с общата моторика, да са тромави, несръчни, некоординирани и да не се справят добре в игрите с топка и отборните спортове.
13). Дислектиците могат да имат затруднения с математика – например, да могат да смятат, но да не се справят със словесните задачи.
14). Децата с дислексия може да са предразположени към ушни възпаления и да са чувствителни към определени храни, консерванти, овкусители и други химикали.
15). Много дислектици могат да ползват еднакво добре и двете си ръце, и двата си крака, но и често да бъркат „ляво-дясно” и „над-под”.
16). Принципно хората с дислексия могат да броят, но често се затрудняват да преброят предмети и да боравят с пари.

НАЙ-ВАЖНОТО:

Ранната, интензивна и систематична интервенция може да помогне на ученика с дислексия да се научи да чете и пише и да преминава успешно от клас в клас заедно с връстниците си. Тя може да сведе до минимум и отрицателните последствия в житейски план, които дислексията предизвиква, като например ниското самочувствие.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО

Сайтът на „БОНИТАТИС“ няма за цел да предоставя подробен преглед на всички нарушения в развитието или информация в детайли за всяко едно от тях. Поставяме си обаче за цел да запознаваме обществото с най-новите общовалидни за тези нарушения терапии, които все още не са широко известни, но са доказано ефективни. Нещо повече – стремежът на „БОНИТАТИС“ е да направи тези терапии достъпни за българските деца.

ЗАЩО ОБЩОВАЛИДНИ ТЕРАПИИ?

Не е нов фактът, че АУТИЗМЪТ, РАЗСТРОЙСТВОТО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕ/РАЗСТРОЙСТВОТО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕ И ХИПЕРАКТИВНОСТ, ДИСЛЕКСИЯТА И ДИСПРАКСИЯТА се застъпват в много аспекти. Приблизително половината от децата с дислексия имат и диспраксия, а около 30% от децата, диагностицирани с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, имат също и дислексия. Много деца с аутизъм са хиперактивни и имат дислексия и диспраксия. Също така значителен брой деца, диагностицирани първоначално с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, след година или две получават диагнозата аутизъм.

Безспорно са необходими още проучвания, но вече има достатъчно доказателства, че почти всички деца със споменатите по-горе разстройства имат подобни обучителни затруднения и поне два сериозни проблема на физическо ниво – храносмилателни нарушения и неврологично изоставане в развитието. Отвъд компетенцията на „БОНИТАТИС“ е да участва в дебата дали тези здравословни проблеми са част от причините за възникването на разстройствата или просто ги съпътстват. По-важното, което трябва да се има предвид е, че децата с тези нарушения в развитието отбелязват подобрение в състоянието си при прилагането на подходящ режим на хранене и програма със специфични упражнения, които имат за цел да преодолеят неврологичното изоставане в развитието. „БОНИТАТИС” твърдо подкрепя комбинирането на тези две стратегии като част от един още по-холистичен подход.