ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО
Сайтът на „БОНИТАТИС“ няма за цел да предоставя подробен преглед на всички нарушения в развитието или информация в детайли за всяко едно от тях. Поставяме си обаче за цел да запознаваме обществото с най-новите общовалидни за тези нарушения терапии, които все още не са широко известни, но са доказано ефективни. Нещо повече – стремежът на „БОНИТАТИС“ е да направи тези терапии достъпни за българските деца.
ЗАЩО ОБЩОВАЛИДНИ ТЕРАПИИ?
Не е нов фактът, че АУТИЗМЪТ, РАЗСТРОЙСТВОТО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕ/РАЗСТРОЙСТВОТО С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕ И ХИПЕРАКТИВНОСТ, ДИСЛЕКСИЯТА И ДИСПРАКСИЯТА се застъпват в много аспекти. Приблизително половината от децата с дислексия имат и диспраксия, а около 30% от децата, диагностицирани с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, имат също и дислексия. Много деца с аутизъм са хиперактивни и имат дислексия и диспраксия. Също така значителен брой деца, диагностицирани първоначално с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, след година или две получават диагнозата аутизъм.
Безспорно са необходими още проучвания, но вече има достатъчно доказателства, че почти всички деца със споменатите по-горе разстройства имат подобни обучителни затруднения и поне два сериозни проблема на физическо ниво – храносмилателни нарушения и неврологично изоставане в развитието. Отвъд компетенцията на „БОНИТАТИС“ е да участва в дебата дали тези здравословни проблеми са част от причините за възникването на разстройствата или просто ги съпътстват. По-важното, което трябва да се има предвид е, че децата с тези нарушения в развитието отбелязват подобрение в състоянието си при прилагането на подходящ режим на хранене и програма със специфични упражнения, които имат за цел да преодолеят неврологичното изоставане в развитието. „БОНИТАТИС” твърдо подкрепя комбинирането на тези две стратегии като част от един още по-холистичен подход.
АУТИЗЪМ
АУТИЗМЪТ или РАЗСТРОЙСТВОТО ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР, както е по-коректно да се нарича, представлява група сложни нарушения в развитието, които в различна степен и със значителни индивидуални разновидности, се характеризират с нарушена вербална и невербална комуникация, затруднена или липсваща социална интеракция, ограничени повтарящи се модели на поведение, както и с интереси и дейности, които са подчертано различни от тези на децата в норма.
Това са само видимите симптоми, които не ни показват какъв е реалния проблем, но в общи линии са единственото нещо, касаещо аутизма, около което специалистите нямат спорове. Що се отнася до причините, лечението и прогнозите, човек може да чуе всичко. Според някои аутизмът е нелечим, според други – напълно обратимо състояние. Можете да прочетете, че е генетично заболяване и също така, че напротив – не е, а е предизвикано от ваксините. Някои тестове показват, че аутизмът е натравяне с тежки метали, докато според други изследвания, се касае за бактериална, вирусна и/или гъбична инфекция. Според известен брой специалисти определено става дума за паразити, а други казват, че е валидно всичко споменато по-горе. Теориите не спират дотук. Все повече хора вярват, че аутизмът би могъл да се дължи на модерните ултразвукови прегледи при проследяването на бременността и на телевизията и другите електронни устройства, в които децата ни се вторачват още от бебета. Много обвиняват безжичния интернет и останалите източници на електромагнитни полета или генетично модифицираните и химизираните храни. Има спор дори сред специалистите, които принципно приемат, че гастроинтестиналните проблеми засягат почти всички пациенти с аутизъм. Според едни от тях увредените черва пропускат в кръвотока токсини, които променят биохимията на мозъка, а според други е обратното – всичко тръгва от мозъка и нервната система или по-конкретно от вагус нерва, чието увреждане е това, което води до проблемите със стомаха и червата. Американският педиатър д-р Майкъл Голдбърг пък дори казва „Спрете да го наричате аутизъм! Това е невро-имунно заболяване”. Същата ситуация с множество противоречиви мнения и теории имаме и при поведенческите терапии, които се предлагат за аутизъм. Някои казват, че трябва да се изкоренят самостимулиращите и ритуалистични навици, докато други твърдят, че ключът е именно в обратното – това поведение да се следва, подкрепя и дори да се имитира. Може би всички тези теории са грешни или пък всички те са верни… Все пак всяко човешко същество е една отделна Вселена. Затова и не е чудно, че всеки подход намира сред родителите последователи, които се кълнат в него като чудодейно спасение, както и такива, които казват, че по никакъв начин не е помогнал на детето им.
Ако правите редовно теста на Института за изследване на аутизма може да проверявате колко ефективна е терапията, която прилагате към момента.
Може да намерите този линк и на нашата начална страница.
В продължение на много години аутизмът е бил рядко срещан – засягал е едва 5 от 10 000 живородени деца. От началото на 90-те години насам обаче разпространението на това разстройство се е повишило драстично в целия свят. Въпреки че се повишава и информираността относно аутизма, липсват редовни, мащабни и по-детайлни статистически проучвания за това колко хора и в каква степен са засегнати в различните страни. Европейско проучване от 2012 година сочи, че приблизително 1 на 100 деца има разстройство от аутистичния спектър. Резултатите, които цитираме по-долу от статистиката на Центъра за контрол на болестите в САЩ също са отнесени към 2012 година, защото няма по-актуални официални данни. Според тях 1 на 68 деца има проява на разстройство от аутистичния спектър (1 на 42 момчета и 1 на 189 момичета). Също така, предишно проучване за периода 2006-2008 показва, че средно 1 на 6 деца в САЩ има някакъв вид нарушение в развитието. В България няма официална статистика за аутизма, но няма причина да мислим, че ситуацията при нас е много по-различна от тази в САЩ или останалата част от Европа. А новите, макар и неофициални, данни за тези части на света вече са много по-стряскащи от цитираните.
ВСЕКИ ЕДИН ОТ СЛЕДВАЩИТЕ СИМПТОМИ МОГАТ ДА БЪДАТ РАНЕН СИГНАЛ, ЧЕ ДЕТЕТО ВИ Е В РИСК ОТ АУТИЗЪМ:
1). Липса на широки усмивки или други прояви на топлота и радост до 6-тия месец от развитието и след това.
2). Никаква имитация и размяна на звуци, усмивки и други изражения на лицето до 9-тия месец.
3). Никакво бърборене до 12-тия месец.
4). Никаква размяна на жестове като сочене с пръст, показване или махане за „чао” до 12-тия месец.
5). Никакви думички до 16-тия месец.
6). Никакви смислени фрази от две думи до 24-тия месец.
7). Загуба на реч, бебешко бърборене или социални умения на каквато и да било възраст.
По-долу ви предоставяме линк към интерактивния въпросник за риск от аутизъм на организацията AUTISM SPEAKS. Ако го попълните, резултатите ще ви покажат дали ви е необходима консултация със специалист относно вашето дете. Този линк може да откриете също и на началната ни страница.